Състоянието на храм-паметника " Александър Невски"

     Столицата - лицето на държавата пред света и явния показател за

държавното състояние,културна извисеност и поддръжка. Българската столица е в окаяно състояние и нейната "поддръжка" липсва. Легендарни са пълните с отпадъци улици на София, както и препълнените зловонни контейнери, както и вечните дупки по улиците й.

     Все пак София има и културни паметници и средища - паметникът на Васил Левски, Вечният огън, Царският дворец и тн. Най-известното културно и духовно средище на София, обаче е храм-паметникът "Александър Невски".
    Храм-паметникът е наименуван след едноименния руски княз Александър Невски, който разбил шведите при река Нева  и немците  години по-късно, защитавайки по този начин руската православна земя.  Заради славянското и православно родство между българи и руснаци храм-паметникът е назован след името на княза Александър Невски.
    Той се строи от 1882 г.до 1912 г. В изграждането  и завършването на интериора участват наистина внушителен брой изтъкнати български и руски специалисти ( художници,дърводелци,иконографи,архитекти и тн.). 

    До сега тази сграда е поддържана като символ на българската столица... до сега...
Днес храм-паметникът е в окаяно състояние и неговата поддръжка е занемарена.
    Старинните иконописи направени от български и руски иконографи, както и иконите-подаръци от руския император Николай II с всеки ден се разграждат и все повече увреждат.
Покрай храм-паметника се вие широка автомобилна лента. Вибрациите, които се създават от преминаващите превозни средства, както и неправилното застрояване на площта около храм-паметника му вредят сериозно.

    По-големият проблем за него е самата поддръжка. Българската православна църква не отделя достатъчно внимание(финанси) за него. Храм-паметникът редом с много други манастири, църкви и църковни средища в цялата страна търпят разруха и разпад. Оправданието за липса на финанси лесно може да се оспори - все пак българските висши духовници карат коли, които трудно се намират дори и на запад. На първо място сред тях излиза и патриарх Максим, който явно нехае за  състоянието на храм-паметника. Все по-ясно става, че за българските духовници важното е мястото и заплатата, които ще поемат, отколкото духовното водачество на българския народ.
    За жалост дори и българският духовен живот е болен от корупция. Прогнилостта на българския църковен елит е видима. Религиозните центрове и сгради оставени от поколенията в цяла България се рушат за сметка на показността и прогнилостта на българските духовници.
Амин.